По откритите материали и данни от археологическите проучвания до този момент, е известно, че нос Свети Атанас е имал основно култово и сакрално значение до II-III век от новата ера. До края на VI и началото на VII век, носът постепенно е придобил и друго предназначение за местното население – това на “refugium“ или на място за укритие през трудни и опасни времена.
от Деян Янчев
С началото на археологическите проучвания през 2009 г. поставихме и началото на издирването, систематизирането и публикуването на археологическите паметници в района на днешната община Бяла. През 2014 г. публикувахме и първата археологическа карта на Българското Средно Черноморско Крайбрежие с акцент района на Бяла.
Данните показаха, че територията на цялата община, не само на нос Св. Атанас, е била населявана още от Античността (VI – V век пр. Хр.). Локализирани са няколко антични селища в рамките на съвременния град Бяла и други в районите на селата Господиново, Дюлино, Попович и Горица. По-долу са показани някои от находките открити в районите на тези антични селища.
Според В. Йотов още в първите векове на гръцката колонизация на Западното Черноморско крайбрежие (VІ-V в. пр. Хр.) на нос Св. Атанас е имало тракийски култов център. Местното население от околните антични селища се е събирало заедно при различни празници на носа, организирали са се пиршества, извършвали са се езически ритуали, принасяли са се дарове на боговете.
Но какво е обусловило необходимостта от изграждането на крепостна стена, защитни съоръжения и превръщане на нос Св. Атанас в “refugium“ през късната античност?
Една от хипотезите е, че най-вероятната причина за това е началото на Великото преселение на народите, което всъщност започва през I век сл. Хр., но бележи своя апогей след нахлуването на хуните в Европа през IV век. В резултат на тези постоянни варварски нашествия, през III век започва процес на превръщане на река Дунав в естествена граница на Римската империя и възстановяване южно от реката на много от старите отбранителни центрове и създаването на нови (Ризос, 2015).
Според Е. Ризос (2015) характерното при възстановяването и създаването на тези крепости е строежа на военни хранилища, където се е съхранявала годишната „annona“. Annona militaris е бил данък в натура (вино, месо, зехтин, хляб), който е служил за допълнително заплащане на войниците. Данъкът е въведен от император Септимий Север (193-211) и добива широко разпространение в Римската империя до управлението на император Константин Велики (280–337). Основната функция на крепостите, като главни доставчици на римската армия, е била всъщност съхранението на „annona militaris“; както внесени стоки от Средиземноморието, така и доставки, произведени в околните им територии. Ето защо повечето от тези крепости са били разположени в плодородни долини, в близост до речни и морски пристанища, както и на възлови римски пътища (Ризос, 2015). Повечето от тези римски крепости не оцеляват до средата на V век. Причините за това са под сериозен дебат.
Но не такъв е случая с нашата крепост. През археологическия сезон на 2014 г. открихме, южно от базиликата, основите на римска крепостна стена (III век сл. Хр.), както и пещ за битова керамика със запазени римски глинени съдове в нея от същия период.
Тези открития, както и характеристиката на мястото – разположено в плодородна долина, над морско пристанище и на главен римски път (Виа Понтика), ни дават основание да вярваме, че крепостта датира именно от III век. До началото на V век тя се разраства и се превръща в укрепено селище или малък пристанищен град. При варварски нашествия и природни катаклизми, крепостта е служила и като убежище (refugium) за населението от околността. Производствения й характер също се запазва и развива през вековете, както и сакралното значение на нос Свети Атанас – от тракийски култов център през V в. пр. Хр. до християнска епископия през VI век сл. Хр.
Предвид факта, че крепостта датира от III век и върху нея няма изградено съвременно селище, бъдещите й археологически проучвания могат да донесат ценна информация за историята, не само на региона, но и за историята на периода.
Йотов, В. Нос Свети Атанас – Култов център от преди 2500 години: Интервю // ОКИ /музей/ – гр. Бяла (museumbyala.com). 24.05.2017, [Електронна статия]
Rizos, E. Centres of the Late Roman Military Supply Network in the Balkans: a Survey of Horrea, 2015. [Online Resource]. 24.05.2017, [Available here]
