НОС СВЕТИ АТАНАС – ДРЕВЕН КУЛТОВ ЦЕНТЪР

Преди 2500 години на нос Свети Атанас край град Бяла е съществувал тракийски култов комплекс.


Културното наследство е основна част от европейското културно многообразие и обща история. По повод на Европейските дни на наследството, Общинският културен институт /музей/ – гр. Бяла се присъединява към инициативите с интервю с доц. д-р Валери Йотов – научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас. 

picture12Доцент д-р Валери Йотов е роден през 1954 г. в град Добрич. Завършва история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Взел е участие в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение. 

Интервюиращ: Доц. Йотов колко културни пласта открихте на нос Св. Атанас?

Валери Йотов: На нос Св. Атанас има два основни културни или с други думи казано – два археологически хоризонта. Разбира се, археологическото проучване винаги започва от горния, в случая – основният хоризонт, който се отнася от средата на IV до началото на VII в. и е свързан с късноантичната крепост, раннохристиянския комплекс (базиликата, трите кръщелни, жилището на епископа, кладенеца за светена вода, винарните), късноантичната баня, жилищните и търговски сгради.

Вторият археологически хоризонт се отнася към V в. пр. Хр. до I в. след Хр. Трудно е да се изкаже хипотеза за времето между тия два археологически хоризонта – откритите структури и находки са твърде малко.

Интервюиращ: Какви са основните находки от втория археологически хоризонт?

Археологическите разкопки на нос Св. Атанас разкриха над 120 ритуални ями
Археологическите разкопки на нос Св. Атанас разкриха над 120 ритуални ями

Валери Йотов: Към ранният археологически хоризонт се отнасят няколко основни групи паметници и особености. В различни сектори в югоизточната част на носа – тази, която е най-вдадена в морето, са проучени повече от 120 ями, които определяме като култови. Пълнежът на ямите е еднообразен, над 85% керамични съдове и строителна керамика – керемиди. В някои от ямите се откриват и други предмети, както и монети. Другата група паметници са пещите за битови нужди и глинените жертвени огнища (есхари) – всички с датировка в ранния културен слой (VI в. пр.Хр. до началото на I в. сл.Хр.).

DSC06471
Античния храм (III–II в. пр.Хр.)

Последно, но не и по важност е откритата непосредствено до фара единствена засега архитектурна структура – голяма правоъгълна сграда с каменни зидове, която се датира в ІІІ-ІІ век пр. Хр. Следите от изгорели дървени греди, които бяха открити под нивото на основите на тази сграда, показват, че каменната структура е възпроизвела или просто е построена върху дървена такава с по-ранна датировка – може би от IV в. пр.Хр., ако не и по-ранна. Без съмнение характеристиката „Тракийски култов център“ за структурите в тази част на нос Св. Атанас се потвърждава и от многото интересни находки – всички с датировка от V до II в. пр.Хр.

Така, вторият, по-ранен археологически хоризонт насочва към извода, че още в първите векове на гръцката колонизация на Западното Черноморско крайбрежие (VІ-V в. пр. Хр.) на нос св. Атанас е имало култов център. Местното население се е събирало при различни празници на това място, организирали са се пиршества, извършвали са се езически ритуали, принасяли са се дарове. Споменът за култовото значение на района останал и с началото на ранното християнство. През ІV век пак тук е построена базилика, кръщелни, т.е. религиозният характер на мястото се е запазил. Традицията продължила и до ново време – беленци още пазят спомена за нос Св. Атанас и с друго наименование “манастира”.

    Ръководителите на археологическата експедиция на нос Св. Атанас - доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев, 2012 г.
Ръководителите на археологическата експедиция на нос Св. Атанас – доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев, 2012 г.