Преди 2500 години на нос Свети Атанас край град Бяла е съществувал тракийски култов комплекс.
Културното наследство е основна част от европейското културно многообразие и обща история. По повод на Европейските дни на наследството, Общинският културен институт /музей/ – гр. Бяла се присъединява към инициативите с интервю с доц. д-р Валери Йотов – научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас.
Доцент д-р Валери Йотов е роден през 1954 г. в град Добрич. Завършва история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Взел е участие в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение.
Интервюиращ: Доц. Йотов колко културни пласта открихте на нос Св. Атанас?
Валери Йотов: На нос Св. Атанас има два основни културни или с други думи казано – два археологически хоризонта. Разбира се, археологическото проучване винаги започва от горния, в случая – основният хоризонт, който се отнася от средата на IV до началото на VII в. и е свързан с късноантичната крепост, раннохристиянския комплекс (базиликата, трите кръщелни, жилището на епископа, кладенеца за светена вода, винарните), късноантичната баня, жилищните и търговски сгради.
Вторият археологически хоризонт се отнася към V в. пр. Хр. до I в. след Хр. Трудно е да се изкаже хипотеза за времето между тия два археологически хоризонта – откритите структури и находки са твърде малко.
Интервюиращ: Какви са основните находки от втория археологически хоризонт?
Валери Йотов: Към ранният археологически хоризонт се отнасят няколко основни групи паметници и особености. В различни сектори в югоизточната част на носа – тази, която е най-вдадена в морето, са проучени повече от 120 ями, които определяме като култови. Пълнежът на ямите е еднообразен, над 85% керамични съдове и строителна керамика – керемиди. В някои от ямите се откриват и други предмети, както и монети. Другата група паметници са пещите за битови нужди и глинените жертвени огнища (есхари) – всички с датировка в ранния културен слой (VI в. пр.Хр. до началото на I в. сл.Хр.).
Последно, но не и по важност е откритата непосредствено до фара единствена засега архитектурна структура – голяма правоъгълна сграда с каменни зидове, която се датира в ІІІ-ІІ век пр. Хр. Следите от изгорели дървени греди, които бяха открити под нивото на основите на тази сграда, показват, че каменната структура е възпроизвела или просто е построена върху дървена такава с по-ранна датировка – може би от IV в. пр.Хр., ако не и по-ранна. Без съмнение характеристиката „Тракийски култов център“ за структурите в тази част на нос Св. Атанас се потвърждава и от многото интересни находки – всички с датировка от V до II в. пр.Хр.
Така, вторият, по-ранен археологически хоризонт насочва към извода, че още в първите векове на гръцката колонизация на Западното Черноморско крайбрежие (VІ-V в. пр. Хр.) на нос св. Атанас е имало култов център. Местното население се е събирало при различни празници на това място, организирали са се пиршества, извършвали са се езически ритуали, принасяли са се дарове. Споменът за култовото значение на района останал и с началото на ранното християнство. През ІV век пак тук е построена базилика, кръщелни, т.е. религиозният характер на мястото се е запазил. Традицията продължила и до ново време – беленци още пазят спомена за нос Св. Атанас и с друго наименование “манастира”.
