Младежи от Бяла представят „древния код“ на предците ни на 3 март.
Навръх Националния празник на България, Общинският културен институт /музей/ в град Бяла и Професионалната гимназия по селско стопанство и туризъм (ПГССТ, гр. Бяла) ще представят една необикновена изложба, която свързва прецизността на науката с красотата на българското наследство. Експозицията „Математика в шевици“: Трета изложба за геометрия, аритметични прогресии и функции от бабината ракла ще бъде официално открита на 3-ти март в залата за временни изложби на музея.
Рисунката като мост между поколенията
В основата на изложбата стоят авторските рисунки на младежи от различните класове на ПГССТ, гр. Бяла. Чрез своите творби младите хора преоткриват древните символи, втъкани в шевиците, като ги представят през призмата на съвременната геометрия.
Геометрията на българския дух
Като допълнение към ученическото творчество, изложбата включва 7 тематични табла, които разкриват математическите принципи в традиционната везба:
- вертикална осева симетрия в символа „Дървото на живота“;
- централна ротационна симетрия в „Елбетицата“ – символ на хармонията и осемте посоки на света;
- жива геометрична прогресия и фрактали в родовете знаци „Маказ“ и „Канатица“, описващи растежа на семейството в род и народ.
Празничната програма и традициите
Тържествата по случай 148-ата годишнина от Освобождението на България в град Бяла ще започнат в 10:30 часа с официална церемония на централния площад на Черноморския град. Непосредствено след нея, жителите и гостите на града ще бъдат поканени в музея. По традиция, младежите от гимназията в Бяла ще влязат в ролята на гостоприемни домакини и ще черпят присъстващите с питка, сладки и тематично украсени вкусотии, приготвени по учебния предмет „Кулинарни техники и технологии“.
„Чрез прецизността на математиката и нежните нишки на традицията, учениците от ПГССТ – гр. Бяла преоткриват древния код на нашето минало. Тази изложба е техният опит да ни докоснат и вплетат отново в едно цяло. Тя е напомняне, че историята на България не е завършен разказ, а жива тъкан, която продължаваме да везем и днес – с всяка своя мисъл и дело“, споделя директорът на музея Деян Янчев. По думите му, подреждайки триъгълник до триъгълника и символ до символа, младежите показват, че никой не е сам за себе си: „Всеки от нас е важен бод в безкрайното платно на нацията ни – част от онази Велика канатица, която ни прави несломими. Докато ръцете на децата ни творят, а сърцата им пазят ритъма на предците, живата тъкан на нашия народ ще продължава да расте и да сияе.“
