Кога точно първите семена на Vitis vinifera са посадени в Бяла е неизвестно, но археологическите открития на нос Св. Атанас установиха, че историята на нашия край е тясно обвързана с историята на виното.

от Деян Янчев


Бяла винаги се е славила с прекрасните си лозови насаждения и великолепните вина на месните майстори. Но колко всъщност древни и значими за нашия край са тези традиции? Нови и по-задълбочени исторически проучвания за лозарството и винопроизводството през Античността не само внасят повече яснота по този въпрос, но и затвърждават крепостта на нос Св. Атанас като най-големия античен винопроизводствен център открит в България до днес.

Лозарството и винопроизводство са били познати в българските земи още от най-дълбока древност. При проучване на гроб край Ловеч от времето на Средната бронзова епоха (около 2500 г. пр. Хр.) са открити осем зърна от грозде на обикновена култивирана лоза.

Един от най-ранните религиозни вярвания на Балканите е свързан специално с виното – култа към бог Дионис. Херодот , както и някои други старогръцки автори твърдят, че Дионис е от тракийски произход. Счита се, че култът към божеството е въведен в днешните български земи в края на V – началото на ІV в. пр. Хр. Според историците основната причина за бързото му разпространение е, че населението е имало вече дългогодишна традиция в отглеждането на лози и производството на вино.

Траншеи - следи от отглеждане на лозя, IV-III в. пр. Хр.
Траншеи – следи от отглеждане на лозя край Аполония 

Ранен пример от предримския период за отглеждане на лозя по днешните български земи, бе открит в околностите на Аполония Понтика (дн. Созопол). При археологическо проучване в местността Каваците бяха открити 15 добре личащи траншеи, които археолозите интерпретират като следи от отглеждане на лозя. Траншеите са датирани от  IV-III в. пр. Хр.

Надпис от първата половина на ІІІ в. пр. Хр., открит в Дионисополис (дн. Балчик),  е най-ранния писмен източник свидетелстващ за традиции в лозарството и винопроизводството. Надписът е открит в храма на Великата Понтийска Майка/Кибела, като в него са споменати няколко лозя, които се намирали в близост до града. Те принадлежали на жител на име Диодор, син на Менис, който ги подарил на богинята (т.е. на нейния храм).

От Одесос (дн. Варна) са известни многобройни находки свързани с култа към патрона на античния град – Дионис. Пиенето на вино е съпътствало неизменно и специалните ритуали и пиршества, свързани с честването на божеството, които несъмнено са заемали важно място в култовия календар на местните жители и са били изпълнявани доста често през годината.

Теракотени релефи, които изобразяват Дионис и членовете на неговата свита от Одесос
Теракотени релефи от Одесос изобразяващи Дионис и членовете на неговата свита, III в. пр. Хр.
Мраморен релеф от Южна България
Мраморен релеф от Южна България

Римската (и много древна) практика на мачкане на грозде от хора с боси нозе е добре известна от древността до наши дни. Тя е добре показана върху един открит в Южна България мраморен релеф, който се отнася към ІІ–ІІІ в. Това е ставало в голям, граден от тухли басейн, който има най-често правоъгълна форма с различни размери.

Именно такъв малък и изграден от тухли на каменна основа басейн за мачкане на грозде с крака е разкопан през 1978 г. в Марцианополис (дн. Девня). Винарната се отнася към първата половина на V в.

Археологически доказателства за производството на вино в Одесос (дн. Варна) са открити през 2015 г. До Северната крепостна стена на града е открит специално обработен варовиков блок, който е служел за закрепване и поддържане на дървено винтово устройство, използвано за мачкане на грозде във винарна. В непосредствена близост до тази находка е проучена частично запазена сграда от VІ в. Много е вероятно, постройката да е била кръчма която е обслужвала военнослужещите от гарнизона и други клиенти от града. Към нея явно е имало и винарна с преса за вино.

Winery_Shabla-1
Винарна в югозападната ъглова кула на късноримски квадрибургий в Кариа – непубликувани разкопки (1995) на С. Торбатов 

В Кариа (дн. Шабла), през 1995 г. също е проучен голям и дълбок 1,30 м басейн, който се датира от VІ в. и може да бъде определен като преса за производство на вино. Съоръжението се е намирало в кулата в югозападния ъгъл на късноримски квадрибургий.

Тези многобройни находки показват, че лозарството и винарството имат древни традиции в Тракия.

В периода от началото на ІV в. до края на VI в., поради непрекъснатите военно-политически сътресения, конфликти и природни катаклизми, вноса и търговията на вино и други стоки от Егейско море и Източното Средиземноморие силно намаля. Това дава възможност за развитие на местното лозарство и винопроизводство.

Именно през този период, от края на IV до началото на VII в., Античната крепост на нос Св. Атанас бележи бурно развитие. И в основата на този разцвет е виното.

Още от самото начало на научните проучвания през 2009 г. започнахме да откриваме разнообразни предмети от бита свързани с култа към Дионис. Тази тенденция се запази и през следващите години на работа.  През археологическия сезон на 2010 г. открихме първата винарна, а през следващите седем години броят на винопроизводствените съоръжения нарасна с още три преси за вино, над 150 питоси (големи глинени съдове, използвани в древни времена за съхранение на вино и др.) и многобройни други съдове за пренос, съхранение и консумиране на вино.

This slideshow requires JavaScript.

Най-добре е запазена винарна № 1, която може да бъде определена още и като винарски производствен и складов комплекс. Представлява сграда с едно основно и няколко спомагателни помещения с каменни зидове и навеси с дървени конструкции около сградата – обща площ около 300 м2. Формата и размерите на винарната, както и оформеният като призма каменен блок с жлебове на две от стените насочват към извода, че това е преса за изстискване на сока (ширата от гроздето). Камъкът е бил основата на механична дървена конструкция, позната още като лостово-винтова преса – завършваща еволюцията на лостовите преси. За такава преса съобщава Плиний Стари в труда си „Естествена история“/Historia Naturalis. Знаменитият римски учен приписва изобретението на древните гърци, поради което е известна още като „гръцка преса“/galeagra.

Винарна №2 представлява полуразрушена масивна каменна структура, която е имала правоъгълна форма с размери между 2,50 до 3 м. Върху горната повърхност на част от запазената структура са открити в негатив следи от залепените тухли – дъното на изцяло разрушен, но несъмнено подобен на този във винарна №1 басейн. До югозападната страна на структурата е долепен питос с широко един метър устие (отвор). В непосредствена близост са открити 9 частично запазени питоси. На по-малко от 4 м западно са запазени два зида, които е възможно да са част от основно помещение или навес на сградата към която е бил басейна. Няма достатъчно данни, за да се приеме, че пресата в случая е била съоръжена с дървена конструкция. Възможно е мачкането на гроздето да е ставало с други подръчни средства.

Винарна №3 е масивна каменна структура, която е имала правоъгълна форма с размери около 3 м. Макар да е разкрита доста разрушена, то по югозападната й линия, частично е запазен тухления градеж, който е затварял басейн – по-всяка вероятност подобен на описаните за пресите за вино № 1-2. Непосредствено южно до басейна е открит питос, чието широко един метър устие/отвор също насочва към извода, че тази структура е преса за вино.

Винарна №4 бе открита в края на археологически сезон 2017 и нейното проучване предстои.

Датировката на винарните е в периода от V в. до началото на VІІ в.

This slideshow requires JavaScript.

На много от откритите находки и винарни в крепостта на нос Св. Атанас е изписана акламацията Kυριε βοηθι  – „Господи помагай”. Някои по-късни византийски текстове (от първата половина на Х в.), които са свързани със земеделието (по-точно с лозарството и винарството), и които съдържат предписания полезни за дейността на стопаните, обясняват акламацията по следния начин: ако искаш виното да не стане кисело, трябва да напишеш на съда съответната молба към Бога.

Picture2
Художествена представа за ежедневието в крепостта на нос Св. Атанас  през Късната античност (Автори: Ангелина Димитрова и Ангел Димитров)

Винопроизводственият комплекс включва още и добре проучена taberna (кръчма), която засега е една от най-богатите според броя на находките сгради. Предстои проучването на още три сгради, за които археолозите имат предположения, че е възможно също да се окажат винарни.

Макар и да са проучени по-малко от 20% от историческия обект, откритите находки превръщат Античната крепост на нос Св. Атанас в най-големия древен винопроизвоствен център открит в България. Винарна №1 е и единствената реставрирана антична структура от този тип в страната.

 

Picture3
Богданова, Т., Недев, Д., Попова, М. Следи от селскостопанска дейност от предримския период на територията на некропола на Аполония Понтика в местността „Каваците/ Солинария“, ПИ 67800.8.236, гр. Созопол. – АОР през 2016 г. София, 2017, с. 248-250.
Венедиков, И. Развитие на земеделието по нашите земи. София, 1981, с. 23.
Гочева З. Култът на Дионис в гръцките градове колонии на Западния бряг на Черно море. – AMV-VІІІ-2, 2011, с. 333-347.
Мирчев, М. Сбирката от теракоти в музея на гр.Сталин (Варна). – ИВАД, Х, 1956, с. 1-3, табла І-ІІ.
Стоянов, Мл. История с аромат на вино. Ловеч, 1997, с. 11-12 (разкопки на Г. Китов).
Романчук, А. И. Граффити на средневековых амфорах из портового района Херсонеса. – АДСВ 20, 1983, 64; за Geoponica виж: Rodgers, R. Khpopoiΐa: Garden-Making and Garden Culture in the Greek Geoponica. – In: Byzantine Garden Culture (ed. A. Littlewood et al.). Washington, 2002, 159–175.
Damyanov, M. Dionysopolis, its territory and neighbours in Pre-Roman times. – In: Ancient Greek colonies in the Black Sea. II. (eds. E. K. Petropoulos, A. A. Maslennikov). Thessaloniki, 2007, p. 1–36.
Minchev, A. Viticulture, Wine Production and Related Cults in the Northeastearn Part of Thrace (1th–6th c. AD). – In: Bifocal Perspectives on the Black Sea: Micro-and Macrocosmos (eds. C. Manetta, E. Cordovana). Aarhus, 2018.