Защо образите преобладават в християнското изкуство въпреки забраната за идолопоклонничество? Как се развива лика на Исус Христос през първите четири века от появата на християнството?
от Деян Янчев
Необходимостта да се докоснеш до божественото е била много характерна за гръко-римския свят. Ето защо, при отсъствието на свещени текстове, изображенията на боговете в скулптурна и графична форма били навсякъде. Те превръщали гръцките и римски храмове в оживени места, където хората търсели помощ от боговете чрез оброчни дарове. Накратко, образите били неразделна част от гръко-римската култура. Християнството възниква като еврейска секта през I век и се превръща в официалната религия на Римската империя в края на IV век. Естествено било новопокръстените християни, които били възпитавани теологично заобиколени от образи, да искат да продължат тази традиция и в своето християнско преживяване. Така се появява изкуството в ранната църква. Според Алън Фарбер, началото на едно разпознаваемо християнско изкуство може да се датира от края на II и началото на III век.
Има много малко запазени археологически паметници свидетелстващи за появата на палео-християнско изкуство. Причините за това са главно две. Първо, първите християни отхвърляли образите, тъй като ги смятали за идолопоклонство. Този въпрос ще остане спорен за християнството през цялата Късна античност. На второ място, ранните християни трябвало да крият религиозните си практики поради заплахата от преследвания, организирани от императорските власти. Първото от тези гонения на християни датира още от 41 г. сл. Хр., а последните и най-тежките били Диоклециановите гонения от 302 до 311 г.
Поради тези причини, едни от най-ранните оцелели до днес образи на Исус Христос са от къщата-църква „Дура-Европос“ в Сирия, която е била обикновен частен дом, чийто първи етаж бил пригоден за поклонение от елинизирани евреи в периода между 233 и 256 г. сл. Хр. Другият голям паметник за историята на раннохристиянското изкуство са римските катакомби. В катакомбите са открити по-голямата част от запазените до днес стенописи и скулптури с датировка до V век. Римските катакомби също така проследяват във времето промяната, която богатите римляни претърпяват, когато преминават от езическите вярвания към религията на Христос през IV век. Най-ранните християнски символи, открити в римските катакомби, са от II век, но най-ранната иконография на Исус Христос датира от III век. С къса коса, без брада, облечен в римска тога, без ореол, е характерното изобразяване на Христос през целия III и първите години на IV век.
Християнското изкуство от третото столетие е доминирано от една основна тема, тази за спасението. Символите, а не изображенията са били преобладаващи. Сцени с раждането на Христос са били много редки, а разпъването на кръста и възкресението на Христос напълно са отсъствали като изображения. По-долу са показани примери за християнски изображения от средата на III до началото на IV век. (Източник: Интернет)
След края на Диоклециановите гонения раннохристиянското изкуство бележи бързо развитие. Според мен, три събития са крайъгълният камък на тази трансформация.
Първото е битката на Милвийския мост през 312 г. Има много истории за това, какво се е случило на този мост, но крайният резултат от всички тях е един. Константин Велики става император на Римската империя и заявява публично, че ще я управлява като християнин. Скоро след това е приет Миланския указ. Споразумението от 313 г. дава на християните религиозна толерантност в цялата империя. Това проправя пътя за бързото разпространение на християнството в гръко-римския свят и последвалия му разцвет. Църквата започва да се организира в епархии като териториални административни структури. Моделът на римската базилика, използван преди това за събрания, пазари и съдилища, бил възприет от архитектите на Константин за дом на християнската църква. Големите императорски спонсорства и субсидии, които последвали, довели до безпрецедентен бум на строежи на църкви. Интериорното украсяване на тези най-ранни базилики показва прехода от езическите традиции към появата на специфична християнска иконография в края на ІV в.
Например, имперският мавзолей на Санта Костанца в Рим, една от първите базилики построени в началото на IV век., е украсен в дионисийски стил, с мозайки изобразяващи гроздобер и производство на вино. Мозайката на Христос-законодател (Traditio Legis) е една от най-ранните от този тип и изобразява Христос седнал на трон като владетел на света. Изображението е заимствано директно от начина на изобразяване на ръкоположения римски император. Така ореола се появява в изобразяването на Христос. Първоначално ореолът е бил син, в цвета на небесата.
Второто събитие е първият вселенски събор на Църквата в Никея през 325 г. сл. Хр. Приема се първата единна християнска доктрина – доктрината за Троицата. Това поставя началото на политизирането на християнството, но най-важното е, че съществено отличава християнството от другите религиозни култове. Докато във всички други езически теологии акцентът е бил върху поддържането на обичаите и ритуалите, в християнството акцентът пада върху следването на православното учение. С други думи, християнската църква се съсредоточава върху разпространяването на ученията или доктрините на Исус Христос. По този начин изобразяването на Христос започна да се променя от образа на млад, голобрад мъж до лика на един по-зрял и по-мъдър учител или философ – така се появява дългата коса, брадата и философската тога.
И накрая, приемането на християнството от Константин Велики на смъртното му ложе през 337 г. е последния праг, който християнското изкуство пресича, за да обособи собствена иконография. Според историка Пол Джонсън (1976 г.), всички пречки за широкото използване на образа на Христос са били разрушени след покръстването на Константин I.
До края на IV век сл. Хр., украсата на базиликите с образа на Христос се превръща в обичайна практика. По този начин гръко-римският обичай за поклонение на боговете чрез образи се синкретизира в християнството.
Farber, Allen. Early Christian Art. Khan Academy. [Online Resource]. 27.06.2017, [Available here]
Johnson, Paul. 1976. History of Christianity. United Kingdom. 102-103.
