Тази година се навършват 135 години от основаването на Основно училище „Отец Паисий“ в град Бяла.
Тази година се навършват 135 години от основаването на ОУ „Отец Паисий“, гр. Бяла.
През 1880 г. за първи път в с. Бяла е вписано в регистрите на образованието българско училище. Едновременно с него съществувало гръцко училище, няколко години до завършването на випуска му. От 1892 г. до 1894 г. се строи собствената сграда на училището със съдействието на кмета Панчо Бобеков. Двете училища се помещавали в една сграда. Сградата се намирала до “Старата чешма”.
Първият клас на българското училище се състоял от 30 ученика. С тях се занимавал само един учител, а по- късно назначили друг. През 1899 г. училището станало четирикласно. По това време учителите срещали много голяма трудност при обучението на учениците, понеже повечето от тях говорели на гръцки език. Учителите били принудени да научат гръцки език, за да могат да се справят с работата си. Учениците пишели на плочи с калем и стояли на пода поради факта, че липсвали чинове. Обучението не било задължително.
Първите учители са Георги Даракчиев и Рада Черковска. Предметите, които са изучавани са: закон-Божий, смятане и геометрично чертане, български език – четене и писане, естествознание, отечествоведение, краснопис, пеене, гимнастика и прилежание.
През 1900 г. се дава име на училището “Отец Паисий”, което остава и до днес непроменено.
През 1903 г. за първи път се образува подготвително отделение. До 1920 г. училището е било първоначално с 4 класа. След тази година по настояване на родителите през 1921 г. била открита прогимназия и училището става основно с едно ръководство и една сграда. Изучават се вероучение, български език и църковнославянско четене, френски, италиански или немски език, обща и отечествена история, обща и отечествена география, гражданско учение, аритметика, геометрия, естествена история, физика, химия, рисуване, краснопис, ръчна работа, пеене, гимнастика.
През учебната 1924/25 се открива детско училище. Учителка е Йорданка Г. Грънчарова и то се помещава в бившата кръчма на емигранта- грък Димитър Янчев. Закрито е през 1927 г. поради липса на деца.
В летописната книга на училището е отбелязано, че: “през пролетта на 1924 г. в селото са настанени около 40 семейства бежанци българи от Македония, главно от Солунско”. През месец март и април същата година училището е заето от около 200 бежански семейства от Тракия и Македония. На 24 май училището празнува “Св. Св. Кирил и Методий” като в празника вземат участие и бежанци. Речи държат учителят Петър Пенчев и фелдшерът Петко Владов. Празникът продължава с манифестация. Отбелязано е, че празника е слабо посетен от старото местно гръцко население. На 8.VІ.1925 г. празнуват “Св. Дух”. На 25.І.1927 г. се откриват вечерни курсове за възрастни. Разделени са на грамотни- 47 души и неграмотни- 51. Учители са: П. Пенчев и П. Шекров. Преподава също и капитан Малинчев, който няма педагогическо образование. Изучават учебните предмети: земеделие и отраслите му, хигиена, география, гражданско учение, български език /само за неграмотните/. Поради факта, че училището разполага само с една сграда с четири класни стаи, се налага да се наемат и частни къщи за класни стаи. През тези години се наемат къщите на Христо Кузманов, Янула Георгиева и едно помещение на черковното настоятелство при храма “Св. Усп. Богородично” (черковен дюкян) за нуждите на първоначалното училище, а къщите на Калуда Ив. Христова, Никола Андонов, Хараламби Мичиков – за прогимназията. С откриването на прогимназиален курс, в училището в Бяла постъпват ученици от с. Горица и с. Самотино.
На 30 януари 1929 г. се открива детска читалня и се основават фондовете “Детски театър” и “Детска библиотека”. През учебните години се организират трудови седмици, в резултат на които са засаждани дръвчета и почиствано училището. По инициатива на учителите се организира честване на бележити годишнини, свързани с историята на България. Такива годишнини са записани в Летописната книга на училището: на 16.І.1922 г. се празнува 100 годишнината от рождението на Георги Сава Раковски; от 12 до 16.V. 1928 г. се провеждат всенародни тържества по случай 1000 годишнината от царуването на цар Симеон, 50 годишнината от Освобождението и 10 годишнината от възкачването на престола на Н. В. Цар Борис ІІІ; на 19.ХІІ.1937 г. се празнува 750 годишнината от основаването на ІІ- рото българско царство- изнасят се пиесите: “Дърварят и горската царица” – от учениците и “Бойка”- от учителите; на 3.ІІІ.1938 г.- 60 годишнината от Освобождението. Всички училищни, граждански, църковни и битови празници били регламентирани от околийския училищен инспектор. Тези празници са: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Въведение на Пресвета Богородица- празник на християнската младеж, Освобождението на България, Гергьовден- празник на ордена за храброст и българските победи, рождените и именните дни на Н. В. Царя, Н. В. Царицата, Престолонаследниците, Неделя на мироносците , Св. Дух и т. н.
На учителските колективи е възложена задачата да организират културния живот в селището и се изисквало от тях отчет за дейността им. Благодарение на тях се развива театралната дейност в Бяла. Първата пиеса, която се изнася на балкона на училището е “Под новото иго” през 1927 г. През 1930 г. се изгражда подвижна стена от едната класна стая към коридора и се образува салон. През същата година, на 23.ІІІ.1930 г., учениците изнасят драмата “Снежната царица”, облечени в специални костюми от крепова хартия. През периода 1927- 1944 г. ежегодно са поставяни на сцена по няколко пиеси: “Вампир” от Антон Страшимиров, “Майстори”- Рачо Стоянов, “Скакалци”- Стефан Костов, “Вражалец”- Стефан Костов, “Свекърва”- Антон Страшимиров, “Бедните деца”, “Пристанала”, “Изворът на белоногата” и др. Пиесите се изнасяли пред населението, а средствата се използват за подпомагане на училището и новоучреденото читалище.
До 1932 г. прогимназията е била закривана няколко пъти поради малкия брой ученици. След тази година прогимназията се премества в закупена къща като и двете училища остават под едно ръководство. Материалната база е била крайно недостатъчна, а старата сграда на училището застрашена от срутване.
През 1935 г. е замислено построяването на нова сграда за училище, но са липсвали средства. С Указ държавата предава на училищното настоятелство около 200 дворни места на изселени гърци, които места да се продадат и с парите да се построи нова училищна сграда. След продажбата на тези дворни места се започва подготовката на постройка на новото училище, но избухването на Втората световна война забавя построяването му.
В годините след Втората световна война до построяването на новата сграда, училището се помещава в стара немска барака с четири стаи /в центъра на града/. Директор по това време е Евтимия Радулова, а учителския колектив: Христо Минков- начален учител, Кица Димова- начален учител, Тамара Паскова- начален учител, Живка Маринова и др. В същата барака се помещава и читалищния салон. Всички културни мероприятия се организират от учители. По същото време съществува още едно училище в “Квартала”, там директор е Никола Дончев.
През месец декември 1947 г. сградата на старото училище е съборена и е направена първа копка за новата сграда. През 1951 г. сградата е напълно завършена и на 5.09.1951 година тържествено се отпразнува първото влизане в новата училищна сграда.
На 25.03.1982 г. се открива физкултурен салон. В следващите години започва модернизация: откриват се нова столова, плувен басейн и парно отопление.
През месец април 2004 г. се открива компютърна зала към училището с осигурен достъп до Интернет и оборудван с всички съвременни УТС.
В момента в ОУ “Отец Паисий” се обучават повече от 200 ученика. Училището разполага с 17 учебни стаи, от които 7 самостоятелни кабинета, модерен физкултурен салон, закрит плувен басейн, столова за 200 ученика, библиотека, компютърен кабинет и др.
Из „Електронна енциклопедия – Бяла“ от Христина Стратиева
