Древните каменни котви са историческо свидетелство на хилядолетната история на корабоплаването в Черно море.
Измежду многобройните успехи на българската подводна археология, постигнати в продължение на двадесетгодишното и съществуване, заслужава особено внимание един факт, който все още се възприема като сензация: откриването на голямо количество древни каменни котви. Силното впечатление се подкрепя от обстоятелството, че досега само по българското крайбрежие са намерени каменни котви.
Дълго време се смяташе, че корабоплаването в Черно море през древността не е било възможно за външни мореплаватели. Причините, които обикновено се изтъкваха, са неблагоприятните атмосферни условия, описани още от древногръцките писатели: гъсти, непрогледни мъгли, голяма облачност, продължителни северни ветрове и внезапни бури, особено силни през зимата. Към всичко това неизменно се прибавя силното насрещно течение в Босфора, трудно преодолимо и от днешните ветроходи.
Мнозина съвременни автори са на мнение, че корабоплаването в Черно море станало възможно след усъвършенстването на навигацията и създаването на кораби със скоростно гребане, които са били в състояние да преодолеят силното насрещно течение в Босфора. Това станало по времето на великата гръцка колонизация (VIII—VI век пр.н.е.), която обхванала цялото Средиземноморие и бреговете на Черно море.
Древните предания, в които е отразено ранното запознаване на гърците с Черноморския басейн, са легендата за златното руно и пътешествието на аргонавтите в Черно море, която разказват много гръцки писатели, но най-занимателно е описанието на живелия през III век пр.н.е. Аполоний Родоски, а също митът за заточението на Ифигения, дъщерята на микенския цар Агамемнон, в Таврида (Кримския полуостров) и свързаното с този мит пребиваване на обожествения гръцки герой Ахил на остров Левка (днес о. Змийски при устието на река Дунав). Бреговете на Черно море са били познати и на автора на древногръцките епични поеми „Илиада“ и „Одисея“, чието съставителство се поставя в периода между X и VIII век пр.н.е. Непоследователността и откъслечността на сведенията в тези предания обаче караха учените да допускат, че ранните плавания в Черно море са имали случаен характер. Откриването на голямо количество древни каменни котви стопи и последните съмнения: сведенията за Черно море в ранните гръцки предания са резултат от продължителни, редовни плавания в периода далеч преди гръцката колонизация.
След две десетилетия подводна архиология, не само голямото количество, но и обхватното разпространение по крайбрежието на България на откритите древни каменни котви потвърждава, че най-ранните плавания са били редовни. Без да сме в състояние да изградим стройна хронологична схема, най-общо можем да определим, че каменните котви са били разпространени през II хилядолетие пр.н.е. и началото на I хилядолетие пр.н.е. През античната епоха те били заменени с оловни щокове. Тъкмо от тази ранна датировка произтича голямото значение на откритието. Тя позволява да се изяснят някои страни от древното корабоплаване в Черно море и по-специално времето, когато в неговите води са проникнали мореплаватели от други морета.
Из „Древните каменни котви и проблемът за най-ранните плавания в Черно море“ от Михаил Лазаров
