БАЗИЛИКАТА СЪС ДУША

Историята за откритието на 1600-годишен християнски храм, който се опълчи на съдбата да бъде поредния археологически паметник осъден на бездушно потребление за целите на културния туризъм, а вместо това се превърна в жив и дишащ дом на религиозни ритуали и тайнства, сватби, кръщенета, обществени празници и тържества и великолепен пиедестал, от който да се влюбиш в могъщата красота на Българското Черноморие.

от Деян Янчев

---

Трябва да призная, че замисъла зад тази публикация не е толкова с научно-популярна цел, колкото да отдам почит към тази феноменална Късноантична базилика, която не спира да ме удивлява вече 15 години.

Никога няма да забравя лятото на 2009 г. Тогава я открихме. Спомените от този период от живота ми са оплетени в много емоции. Бях прекарал зимните месеци в убеждаване на местното общинско ръководство, че си заслужава да се извършат археологически проучвания на нос Свети Атанас, който се намира на 3 км. южно от центъра на град Бяла. Вярвах, че мястото крие история и се опасявах, че тази история може да бъде безвъзвратно изгубена с разрастването на ваканционното строителство на носа. Успях и да склоня доц. д-р Валери Йотов, с когото ме свързаха от Регионалния исторически музей във Варна, да ръководи сондажните проучвания. И така след близо месец прекаран в почистване на терена, в разгара на летния сезон, двамата с доц. Йотов бяхме готови да започнем същинската част от археологическата работа. Умирах от притеснение, че няма да открием нищо, че съм подвел всички и целият ни труд е бил напразен. Помня как доц. Йотов тогава ме впечатли силно със своята енергичност и същевременно много методологично отношение към работата. Този негов умерен ентусиазъм ми вдъхна увереност и напълно му се доверих, когато попадахме на стена от зидани камъни и той предложи да съсредоточим всичките си усилия около нея. Прекарахме следващите седмици в разкопаване на терена около каменния зид по неговата продължителност. Постепенно помещението доби ясна и много специфична форма. Бяхме открили базилика, а където е имало базилика, както казват археолозите, често ще намериш и град. Така поставихме началото на теренните археологически проучвания на нос Свети Атанас край град Бяла.

Сега, гледайки назад през призмата на десетилетие и половина натрупан опит, си давам сметка, че ако не бяхме открили базиликата, всичко щеше да приключи още тогава. Първо, защото в своя първичен и суров вид археологическите руини не са особено впечатляващи и много мъчно един общински съвет би видял потенциал в тях, за да реши да инвестира дългосрочно в проучването и реставрацията им. И второ, защото тогава нямаше исторически писмени данни за живот на нос Св. Атанас от преди 19 век, което бе равнозначно на малка вероятност да получим държавно субсидиране за последващи разкопки. Ето защо, твърдо вярвам, ча ако не беше заради откритието на раннохристиянската базилика през 2009 г., Античната крепост на нос Св. Атанас нямаше да я има днес, а аз лично едва ли щях да получа друга възможност да сбъдна мечтата си и да се развивам професионално в сферата на археологията.

През следващите две години концентрирахме проучванията около терена на базиликата, а тя не спря да ни изненадва с нови открития. На 14 септември 2010 г., точно на Кръстовден, открихме мраморната олтарна маса. Масата, заедно с поддържащите я крака-колонки, беше много грижливо погребана до външната страна на абсидата на базиликата. След като я сглобихме, макар и фрагментирана, тя се оказа почти изцяло запазена. Спомням си въодушевлението, което обзе целия археологически екип. По думите на Александър Минчев, един от най-добрите специалисти по раннохристиянска археология в България, подобни изцяло запазени Късноантични олтарни маси има известни по-малко от пет на брой в света. Аз лично, бях много впечатлен от качеството на мраморния плот, т.нар. олтарна „менса“. Слънчевата светлина буквално прозираше през нея. По-късно, в Полша бе направен спектрално-изотопен анализ на седемнадесет мраморни елементи и детайли, открити в базиликата на нос Св. Атанас. Оказа се, че всички от тях са били добити в мраморните кариери на островите Проконес, Докимейон, Парос и Пентеликон. Когато оповестихме резултатите от проучването, те преминаха незабелязано от по-широката публика, но същото не може да бъде казано за археологическата среда, тъй като за древните римляни не златото, а мраморът е бил елемента, символизиращ богатство и статут. Да открием Късноантична базилика, на никому неизвестно място, цялата декорирана в мрамор внесен от императорските кариери в Средиземно море, бе меко казано озадачаващо за българските археолози.

Мистериите около базиликата ни се задълбочиха още повече през следващия проучвателен сезон. През лятото на 2011 г. направихме други няколко забележителни открития. Заровени в кръщелното помещение в притвора на храма, открихме фрагменти от стенопис с образа на Исус Христос и надписи с името Му и това на Дева Мария. Първо ни заинтригува формата на кръщелния басейн – „кръг в правоъгълник“, която е била характерна само за най-ранните кръщелни басейни, не само в България, а и първоначално за целия раннохристиянски свят. Според доц. Йотов, кръщелният басейн в притвора на базиликата на нос Св. Атанас е единственият с такава форма открит по българките земи. Второ, надписите с имената на Дева Мария и Исус Христос са най-ранно датираните в България. Нещо повече, според известният немски учен и библеист Еберхард Нестле, изписването на името на Христос като „HIESUS“, какъвто е надписа от нашата базилика, се смята за един от най-ранните начини за изписване на името Му изобщо в християнската култура. Трето, стенописът с частично запазения образ на младия Христос е просто уникален и много силно впечатли българската археологическа колегия, защото сходни образи с иконография като на нашия има много малко запазени в света и всичките от тях са с датировка още от началото до средата на IV век. Следвайки логически хронологията на всички тези открития, екипът ни от учени направи заключението, че базиликата от нос Св. Атанас е една от първите раннохристиянски църкви построени по българските земи.

Археологът в мен ликуваше. Мислех си, че по-хубаво от това не може да стане. Оказа се, че греша. В един есенен ден по-късно през годината, докато пътувах за лекции към Велико Търново, доц. Йотов се обади развълнуван, за да ми съобщи, че са открили златен епископски пръстен. Прибрах се като на сън, помня само, че изгарях от нетърпение да го видя. Първата ми реакция, когато го видях, бе че има някакво недоразумение – пръстенът е прекалено малък, за да бъде носен от мъж. Впоследствие научих, че това е пренесена езическа традиция в християнството, при която привилегията да носят златен пръстен на кутрето е била дадена само на римските сенатори и на свещениците, посветени в поклонението на бог Юпитер.

Новините от откритията на екипа ни се разпространиха бързо и още на следващата година започнахме да посрещаме научни посещения от различни държави. Така например, през 2012 г. експедицията от Папския институт по християнска археология остана толкова впечатлена, че покани Александър Минчев да изнесе лекция по раннохристиянска археология пред цялата ѝ научна колегия в Рим. През 2013 г. няма да забравя и посещението на двамата американски професори Джеймс Феръл и Джефри Спайър, който в момента е главен уредник по антиките в музея на Дж. Пол Гети в САЩ.

Професор Спайър, водещ експерт в света по византийски бижута и пръстени и автор на статията „Заслепени от науката: злоупотребата с науката при откриването на фалшиви антики“, бе твърде убеден, че сме в грешка по отношение на златния ни пръстен, най-ранният епископски пръстен открит в археологическа среда в света. Все още ясно си го представям, как след като дълго и много внимателно разглежда пръстена под лупата си, се обърна към доц. Йотов и каза, че искрено ни завижда за находката.

Трябва да отбележа, че преди да впечатлим света с откритията си, нашето Министерство на културата ни засвидетелства пълна подкрепа. Още през 2010 г. междуведомствената комисия определи археологическия обект на нос Св. Атанас край Бяла като недвижима културна ценност от национално значение. Това даде възможност на Община Бяла да кандидатства две години по-късно за финансиране на проект за консервация и реставрация и превръщане на обекта в туристическа атракция.

След отваряне на врати на Античната крепост на нос Св. Атанас през 2014 г., погледнах с известно облекчение на ситуацията. Нашата базилика, към която се бях привързал като към човек, бе спасена от погиване. Но в последствие ме загложди едно мъчително чувство. Започнах да се опасявам, че след като периодът на големите открития отмина и едва ли ще има с какво повече да впечатлим света, с времето базиликата ни ще се превърне в поредната 5 минутна атракция, параван само за снимки в социалните медии.

За пореден път бях опроверган. Първоначално се изненадах, че от толкова много уникални открития, това което най-силно впечатляваше посетителите е факта, как пропадането на половината от крепостта, поради някакъв неизвестен за нас природен катаклизъм, е спряло точно до ръба на базиликата. Като човек на науката, винаги съм си обяснявал това като проява просто на голям късмет. Веднъж една възрастна дама ме потупа по рамото и с лека иронизираща усмивка каза: „Да, да, просто късмет… точно до ръба?!?“ Започнах да споря с нея, но се спрях, когато осъзнах, че тя имаше свое собствено обяснение, с което никоя от моите хипотези не можеше да се съревновава. След това започнахме да получаваме обаждания от Община Бяла, че има младоженци желаещи да сключат граждански брак на изнесена церемония в базиликата. Първоначално ритуалите бяха по един-два на година, а сега се провеждат най-малко по десет сватби само през туристическия сезон. Тази година за пръв път бе организирана и църковна сватбена церемония, а миналата година, след повече от 1500 години прекъсване, се проведоха и две детски кръщенета. Също така, общественият интерес към празника на 2 май, който завършва с богослужение в базиликата, продължава да се засилва и вече стотици хора се събират всяка година за лятното честване на Св. Атанасий Велики, светията-покровител на Бяла. Допълнително, нашата базилика често е и домакин на тържества за завършване и връчване на грамоти и свидетелства на ученици и деца от различни училища и детски градини. И накрая, почти всеки ден, някой от посетителите ще се спре след обиколката си, да ни сподели, че базиликата ни е специална и има нещо сюрреалистично в мястото, където се намира.

Започнах много да размишлявам над всичко това. Имах чувството, че пропускам нещо, нещо важно. И тогава ме осени едно прозрение. Всички тези уникални предмети като епископския пръстен или мраморната олтарна маса и християнските стенописи са безспорно паметници с невероятна историческа стойност. Те са имали голямо сакрално значение за хората от миналото, със сигурност имат значение и за мен, също и за някои археолози и учени, и може би са от значение и за неколцина любители на историята, но за всички останали те не значат нищо. Ако искаме да успеем да превърнем културния туризъм в двигателя, който разпалва местните икономики, повдига общностната гордост и предпазва безценните ни исторически съкровища от забрава по музейните витрини, е необходимо да повишим релевантността на историческото ни наследство, за да има то по-голямо значение за повече хора. А единственият начин да постигнем това е като позволим на хората да създадат връзка с него. Така, както нашата базилика с душа приканва всеки, който я посети, да го направи… и за огромна радост, все повече хора откликват.