ЛЮБОПИТНАТА ИСТОРИЯ НА ЗАРЧЕТО

От средство за гадаене, през носител на късмет и богатство, до ключ за оцеляването на цели цивилизации – историята на зара е толкова интересна, колкото и стара. Игрите със зарове под една или друга форма са с нас от самото начало на човешкото съществуване. Напоследък преосмислянето на социалната роля на игрите и разрастващата се геймификация на обществото ни, все повече събужда интереса на учените към историята на заровете от чисто антропологична гледна точка.

от Деян Янчев

---

Нерядко при археологически разкопки кости от глезените на агнета или козлета (известни също като ашици или астрагали) биват откривани в значително по-голям брой от други кости и най-често в контекст, който не е свързан с приготвянето на храна. Въпреки че ашикът не е напълно симетричен, но има четири страни, е прието, че тези кости са били употребявани и като зарове още от най-древни времена. Най-често играта на ашик се е състояла в това, „зарчето“ да се хвърли във въздуха и в зависимост от положението или страната, на която падне се определя победителя.

Първоначално ашиците били използвани от древните култури, предимно не като средство за забавление и игри, а по-скоро хвърлянето на коста е било свързано с определяне вероятността някакво предсказание или събитие да се сбъдне или с други думи, гадаене. Тази асоциация на ашика или зарчето като носител на щастие и доброжелателност се наблюдава и при халколитната култура край Варненския залив от 4400 – 4100 г. пр.н.е. При разкопките на Варненския халколитен некропол, археолози откриват единствения по рода си модел на ашик, изработен от злато. Въпросният предмет, учените охарактеризират като средство за „царски жребий“, посредством който играчът-късметлия бил определян за избраник на боговете независимо от личните му качества, и е бил причисляван към групата на останалите царски инсигнии (държавници).

Според твърдение на гръцкият поет Софокъл отпреди 400 г. пр. Хр., заровете за игра са изобретение на гърците. И „Илиада“, и „Одисея“ съдържат алюзии за игри, подобни по характер на игрите на ашик. Но по-вероятно е първите зарове, като тези, които се използват днес, да произлизат от териториите на Древния Близък Изток. Най-ранните такива зарове са открити при археологически проучвания в Шахре Сухте (букв. „Изгорелият град“) в югоизточната част на Иран, място, което е било населявано от 3200 до 1800 г. пр.н.е. Съществуват сведения за зарове, изобразени в египетски гробници, датиращи от 2000 г. пр. Хр. Египтяните са използвали заровете, за да играят играта на сенет, чиито правила остават неизвестни и до днес. В Индия кубичните зарове се появяват през ерата на Харапската цивилизация от около 2000 г. пр.н.е.

Древните зарове са имали точки, изобразени по страните си, вместо числа. Причината за това е, че хората са играли на зарове много преди числата да бъдат измислени. Точките или кръгчетата по страните на заровете са наброявали от едно до шест, а подредбата е била такава, че сборът на точките от всеки две противоположни страни да се равнява на седем. След около 1100 г. сл. Хр. подредбата на числата около страните на зара се променя. Въвежда се т.нар. подредба на „простите числа“. Едно и две са противоположни, както и три и четири, и пет и шест и всяко множество от две противоположни страни се събира до различно просто число.

И макар твърденията на Софокъл, че древните гърци са измислили заровете, да биват опровергани научно днес, на друг древногръцки историограф и писател – Херодот дължим историята за това кой и защо е започнал да използва заровете като средство за забавление, а не само за късмет. Преди близо 2500 години „бащата на историята“ пише, че игрите със зарове били измислени в царството на древна Лидия, по време на страшен глад. Хората страдали, а страхът и безпорядъкът били навсякъде. Ето защо царят на Лидия решил, че такава екстремна ситуация, изисква необикновено решение. И така, според Херодот, били измислени игрите със зарове. Царят установил с указ и всеобща политика за кралството: в един ден всички ще ядат, а на следващия ден всички ще играят на зарове. И хората били толкова потопени в тези игри, че в продължение на 18 години успешно пренебрегвали факта, че нямат достатъчно храна за ядене. След близо две десетилетия обаче, пише Херодот, трагичното положение в Лидия не се променило, така че царят решил, че ще бъде изиграна една последна игра със зарове. Цялото кралство било разделено наполовина. Победителите трябвало да напуснат Лидия и да се впуснат в епично приключение в търсене на ново място за живеене, оставяйки след себе си достатъчно хора, за да оцелеят с наличните ресурси.

Тази история на Херодот може да звучи много невяроятно, но скорошно ДНК проучване показа, че етруските, които са довели до полагане основите на Римската цивилизация, генетично споделят много черти с древните лидийци. Допълнително, геолози са открили доказателства за глобално засушаване от около 1200 г. пр. Хр., което е довело до продължил близо един век глад в Егейския и Източно Средиземноморския регион. Така че, историята как лидийците са спасили културата и цивилизацията си, като играели игри на зарове в продължение на близо 20 години, може всъщност и да е истина.

Както лидийците и гърците, така и древните римляни били изкусни играчи на зарове. За разлика от тях обаче, при римляните били на почит залаганията или хазартните игри. Все пак се наблюдава нещо странно в римските зарове. Макар на пръв поглед да изглеждат като кубчета, в действителност девет десети от тях имат правоъгълни лица, а не квадратни. Липсва им симетрията на истинския куб и в резултат някои числа се падат по-често от други. Също така в Помпей са открити зарове, отежнени от едната страна с олово. За да избегнат измамите и да гарантират, че заровете са само игра на късмета, римляните строели кули с различни рампи, стоящи на около 18 см. височина. Те вярвали, че като хвърлят заровете в отворения горен край на кулата и им позволят свободно да се търкалят надолу по рампите, боговете щели да осигурят справедливост.

Подобно на проучванията на много антични обекти, и при археологическите разкопки на нос Св. Атанас, научната експедиция през годините е намирала многобройни и различни по вид зарове от кости, включително през 2013 год. археолозите откриха и един оловен ашик. Най-често местата на намиране на заровете са винарните и прилежащите им сгради, което навява на мисълта, че въпросните обекти са били не само места за труд и усилие, но и за забавление и почивка. Нещо повече, игрите било то със зарове или не, споделят една обща черта, те спомагат за изграждане на доверие и сътрудничество между играчите. Поради тази причина и както историята не веднъж е засвидетелствала, игрите правят едно общество по устойчиво на житейските превратности и природни катаклизми.