Античната крепост на нос Свети Атанас е населявана до 614-615 г. Изоставянето на крепостта е било организирано – жителите й са я напуснали, след като са събрали имуществото си и са запалили домовете си. Над 30 сгради са проучени до днес и всичките споделят тази характеристика – опразнени и опожарени. Всички, освен една.
от Деян Янчев
Това, което е силно интригуващо за въпросната постройка, не е факта, че е изгоряла преди стопанина й да успее да събере вещите си, а характера на находките, които бяха открити вътре.
Сградата бе проучена през 2013 г. и е имала сравнително голяма площ. Намирала се е до крепостната стена и западната й страна е била прилепена до укрепителното съоръжение. В двуетажната къща се е влизало откъм главната улица (т. нар. „mesa“), като първия й етаж е бил под нивото на улицата. Подът е бил от дървени греди и, когато сградата се е запалила, гредите са се срутили и са погребали всичкото имущество, което се е намирало на приземния етаж. И така 14 века по-късно, научната експедиция откри: много добре запазена и много рядка бронзова лампа, заедно с нейната подставка (подобни лампи има известни само 8 на брой); над тридесет струпани на куп неупотребявани глинени лампи; над 100 на брой късноантични бронзови монети (най-късните от които са от времето на император Фока, от периода 603–610 г.); фрагменти от късноантични амфори и от битова керамика (включително и вносна); рамо на бронзова везна; правоъгълен мраморен плот, възможно за стриване на билки и прочие; медицинска плочка за стриване на благовония и др. Датировката на находките е с най-общ план от началото на VІ до началото на VІІ век.
Първата реакция на археолозите бе, че жилището е принадлежало на местния медик. Но хипотезата, че стопанина на въпросните артефакти, е бил лекар беше бързо отхвърлена. Първо, защото съвременните научни трудове за медицината през Късната античност са депресивно малко, а тези изследващи развитието на дисциплината през късноантичния период от българските земи са направо нищожни и не могат да се направят достатъчно основателни паралели и научни заключения само по няколко намерени медицински предмета. И второ, защото се счита, че лекарите през Късната античност като цяло са били вид от най-голяма рядкост и да се заключи, че нашият малък крепостен град е имал свой собствен медик е малко вероятно.
И все пак, с чисто любознателна цел, тук ще обследваме по-задълбочено тази теория.
Животът през Късната античност бил много тежък. Според изчисленията на Р. Багнал и Б. Фрайър, средната продължителност на човешкия живот от рождението е била между 22 и 25 години. Смъртността при децата е била изключително висока, само по-малко от една четвърт са оцелявали до 10 годишна възраст. Освен войната и гладът, болестите са имали най-голям „принос“ за високата смъртност и кратката продължителност на живота на хората от Късната античност. И макар гръко-римския свят да се счита за най-цивилизования по онова време, отношението към болните като цяло е било почти толкова нехуманно както при много от другите варварски племена, някои от които директно са убивали болните и слабите. Римляните и гърците считали болестите за проклятие, причинено от свръхестествени сили, и по-скоро се опитвали да омилостивят божествата с оброчни дарове и жертвоприношения на животни, отколкото да организират лечение и грижа за страдащите. Имало е разбира се и изключения като например Гален от Пергам (129-216 г. сл. Хр.), най-прочутия лекар от Римския императорски период, който е извършвал толкова сложни хирургически процедури, че подобни не са повторени чак до наши дни. Професионални лекари, като Гален обаче, били достъпни само за много, много богатите. Самият Гален е живял в Рим и негови пациенти са били видни фигури от римското общество, включително поредица от няколко римски императори, които го назначават за свой личен лекар. За мнозинството от населението през Късната античност, грижата за болните и страдащите идва с християнството, което поставя основите на организираното и достъпно за всички лечение.
Кога е създадена първата болница (т. нар. „xenodochium“) е въпрос на спор, но е факт, че първата такава е основана на изток. Пионерът на това течение е Василий Кесарийски (329-379 г. сл. Хр.), най-прочутия „лекар на Църквата“, чиято организация на грижата за болните взема мащабите на цял град с редовните му улици, сгради за пациенти според класовата им принадлежност, жилища за лекари и медицински сестри, работилници и училища. Работата на Св. Василий Велики била толкова впечатляваща, че довела до масовото създаване на „xenodochia“ във всеки по-голям град през IV век. До края на VI век болниците станали естествена част от гражданския живот.
Медицината като наука през Късната античност следвала учението на Хипократ за четирите хумора – вярване, че човешкото тяло се състои от четири течности (кръв, храчка, жълта и черна жлъчка) и, че болестите са причинени от нарушен баланс между тях. За да идентифицират кой от хуморите е в дисхармония, византийските лекари следвали ученията на Гален. Съществен принос за развитието на науката през този период има Александър от Трал (525-605 г. сл. Хр.), който развива фармацевтиката като направление и описва над шестстотин лекарства, които използвал за лечението на различни болести. Лекарите през VI век били едновременно и хирурзи, билкари, аптекари, зъболекари и ветеринари. Според Уилям Роузън, медицинският персонал през VI век се е състоял основно от професионални лекари, преминали четиригодишен курс на обучение, преподаван от обучени практикуващи (т. нар. „iastrophists“) главно в Александрия и Константинопол.
Хирургическите инструменти от онова време били предимно изработени от бронз и включвали голям набор от различни лъжички, ножове, сонди, куки и др. При зъболечението най-често се използвало злато за пълнеж на кухини и дупки. Фармацевтичният инструментариум включвал различни мраморни масички и плотове, медицински плочки, съдове (вкл. и стъклени), теглилки и др. за измерване, стриване, съхранение и приготовление на различни медикаменти и билкови отвари.
Връщайки се към нашата загадка е разбираемо защо първоначално археолозите предположиха, че жилището е принадлежало на лекар – някои от намерените находки са типични за инструментариума на късноантичната медицина. Но както бе изтъкнато по-рано тези находки не са достатъчни, за да се направи научно-обосновано заключение. Заради голямото количество намерени монети и керамични лампи, учените са приели засега версията, че сградата е имала жилищно-търговска функция, а стопанина й е бил навярно някакъв вид търговец, възможно на керамични лампи.
Макар съмнения за професията на последния човек останал в крепостта да остават, едно нещо може да се каже за него със сигурност – ценял е живота и сигурността на съгражданите си повече отколкото богатството и собствеността си.
Demography of the Roman Empire. (2015). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved November 15, 2017 from Wikipedia.
(1910). Hospitals. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved November 15, 2017 from New Advent.
Horgan, J. (2014). Justinian’s Plague. Ancient History Encyclopedia. Retrieved November 15, 2017 from Ancient History Encyclopedia.
