През лятото на археологически сезон 2011 г., научната експедиция направи едно изключително откритие – фрагменти от мазилка с образа на Христос и имената на Бог и Дева Мария. И до днес на въпроса, коя е най-ценната находка от Късноантичната крепост на нос Св. Атанас, доц. Йотов отговаря без колебание – стенописите. Но какво е специалното на тези исторически находки, което ги прави толкова редки? И защо това е от значение?
от Деян Янчев
Намирането на подобни паметници на раннохристиянското изкуство, по принцип, а не само в археологическа среда, е нещо изключително рядко. Причината за това е, че много малко базилики от Късната античност са оцелели до днес, а още по-малко от тези са запазени с първоначалната им украса.
Стенописите от нос Св. Атанас бяха открити погребани в кръщелното помещение, което е било изградено в северната половина на нартекса (притвора) на базиликата (В. Йотов, 2014). Били са част от украсата на баптистерия. Нарисувани са били върху мократа още варова мазилка на помещението. По този начин изпълнени, в т.нар. buon fresco техника (мокро фреско), рисунките са станали неразделна част от мазилката и това е позволило продължителното им запазване. Някои от цветовете, по специфично синия, са били нанесени a secco (на сухо), след като мазилката е била добре изсъхнала. Синият цвят е бил особено проблемен, защото нито азурит синьото, нито лазурно синьото, единствените два сини пигмента, които са били на разположение тогава, са се задържали дълготрайно на мокро фреско. Всичко това говори, че стенописите са дело на опитен художник, със сигурна ръка и познания по християнска иконография (В. Йотов, 2014).
На най-големия от откритите фрагменти е изобразен лика на млад мъж, с къса коса и със син ореол. Ореолът е от т.нар. лъчисти нимбуси, които изразяват прехода на християнското изкуство от езическите художествени традиции към собствен иконографски стил. Синият цвят символизира божествената природа на изобразения. Предполагаме, че лика е на Иисус Христос, тъй като първоначално (до края на V в.,) само Той е бил изобразяван в християнската иконография с ореол. Най-вероятното място на стенописа е бил тавана на кръщелното помещение.
На други два от откритите фрагменти има частично запазени надписи с имена на латински: HIE[S]US и MARI[A]. Те са изписани хоризонтално на бял фон с черен пигмент. Съгласно В. Йотов (2014) най-възможната интерпретация на първия надпис е, че означава Иисус [Христос]. Според Е. Нестле изписването по този начин на името Му – като HIESUS – се смята за едно от най-ранните в християнската култура. Според същия автор неговата форма IHESUS се появява в писмени източници едва към VI в. Подобно изписване на името на Иисус, но на гръцки, има и в една от раннохристиянските гробници открити в Солун. Там Той е изобразен като Добрия пастир и името Му е изписано като HEICOY (В. Йотов, 2014). За името във втория надпис – MARI[A] – няма съмнение, че се отнася за Св. Богородица, тъй като тя е наричана така твърде често в ранната християнска епоха – от I до средата на V в., а и след това. Двата надписа с имената на Св. Богородица и Иисус Христос са най-ранните от българските земи (В. Йотов, 2014).
Специално внимание си заслужава да се обърне и на мястото на намиране на стенописите – баптистерия или кръщелна № 1 (В. Йотов, 2014). Както по-ранно бе упоменато, кръщелна № 1 е построена в притвора на базиликата и е била свързана с нея и с още един вход към северния кораб. Запазена е солидната основа на кръщелния басейн с по две стъпала от изток и запад. В оригиналния си вид басейнът на кръщелната е бил с височина до един метър от дъното и е служил за извършване на свещения ритуал на покръстване чрез потапяне. Учените като цяло са на мнение, че ранната църква е покръствала чрез потапяне. По типологията на А. Хачатурян, формата на басейна се отнася към тип 9 – „кръг в правоъгълник“, която е била характерна форма за най-ранните кръщелни басейни. Тази форма е символизирала майчината утроба (Р. Йенсен, 2010), тъй като ранната църква е била възприемана тогава като майка на християните. Катехуменът (Кандидатът) стъпва в басейна, чрез няколко стъпала надолу, потапя се в кладенеца и излиза от другата страна, чрез няколко стъпала нагоре, прероден във вярата на новия си Бог Отец. Кръщелна № 1 е единствената с такава форма и ориентация на басейна в България (В. Йотов, 2014). В средата на V в. е преустроена в параклис, украсата й е била свалена и заровена с басейна на кръщелното.
Всичко това – иконографския стил на стенописите, начина на изписване на имената на Иисус Христос и Дева Мария, характеристиката и значението на мястото на намирането им, ни насочват към датировка от втората половина на IV век. Датирането на стенописите е еднозначно с датиране на строежа на базиликата и официалното навлизане на християнството по тези земи. Възможно е с напредване на технологиите и подобряване качеството на анализите да стигнем до заветното за всеки археолог „най-ранен“. Засега ще трябва да се задоволим с факта, че имаме раннохристиянски стенописи на 1600 години, които са оцелели, защото са имали голямо сакрално значение за нашите предци.
Йотов, В., А. Минчев и др. 2014. Приноси към историята на Бяла (от древността до 1878 г.). Варна, Онгъл, 148-174.
Nestle, Eb. Miszellen. Hiesus-Ihesus und verwandte Fragen. – ZNWKÄK, 8/3, 1908, 248.
Jensen, R. 2010. Living Water: Images, Symbols, and Settings of Early Christian Baptism. Brill, 247-249
