СВИДЕТЕЛИ НА ВРЕМЕ НА ГОЛЕМИ КАТАКЛИЗМИ

От IV до VI век от новата ера населението на Европа преживява време на големи природни катаклизми. „Ранновизантийска тектонска криза“ е определението, което геолозите са дали на този период на невероятен природен смут. 

от Деян Янчев

---

И в действителност, историческите и археологически данни от последните две десетилетия потвърдиха, че през тези три столетия Източното Средиземноморие е претърпяло необичайно струпване на изключително разрушителни земетресения и цунами.

Бегло ще споменем земетресението от 21 юли 365 г., което заличава почти всички градове в Крит. Според римския историк Амиан Марцелин, последвалото цунами опустошава южните и източните брегове на Средиземно море. Годишнината от бедствието се е чествала в Александрия всяка година до края на VI-ти век като „деня на ужаса“. Земетресението от 19 май 526 г. срива Антиохия „люлката на християнството“ и съперник по величие на императорския Константинопол.

Черноморието също не било подминато от големи трусове и наводнения. Теофан Изповедник описва разрушително земетресение в залива на Одесос (дн. Варна) през 544 г. Според А. Никонов (1997), морето навлязло около 6,5 км. навътре в сушата и наводнило земята в района на Одесос, както и Дионисополис (дн. Балчик). Много хора загинали в морската вода. Някои историци са на мнение, че именно заради това наводнение Дионисополис е бил изоставен. Населението му се е преместило в крепостта, която се е намирала на около 1 км от Черноморското крайбрежие.

На 14 декември 557 г. силно земетресение разтърсва Босфора. Според византийския историк Агатий Схоластик, Константинопол бил „почти сринат до земята“. Последвалото опустошително цунами, вследствие на земетресението, засегнало и южното ни Черноморие. Морското ниво се покачило с два метра, а наводнението се разпространило 4,5 км. навътре в сушата (Никонов, 1997).

Тези природни катаклизми може да имат пряко отношение към третия етап на реконструкция на раннохристиянската базилика на нос Св. Атанас, който се е осъществил някъде в периода от средата на VI до началото на VII в.

През 2010 г. при археологически проучвания на нос Св. Атанас бе открита мраморна олтарна маса с три от поддържащите я крака-колонки (Йотов, 2014). Плота на масата е бил изработен от изключително висококачествен мрамор, внос от остров Парос в Мраморно море. Макар и фрагментиран, почти всички части от него са запазени. Всеки от краката-колонки е оформен от един къс мрамор, с квадратни бази и малки капители в къснокоринтски стил. Вследствие на някакво събитие (възможно земетресение) олтарната маса е била счупена. Поради голямото й сакрално значение е била грижовно заровена или „погребана” до основата на абсидата на базиликата, където е останала скрита близо 1500 години.

Също така през 2012 г. бе открит и посветителен надпис на император Тиберий II Константин. Надписът е изписан на лицевата страна на два каменни блока, на старогръцки:

– – – ΡΙΟΥΚWC . Α̣Ν
– – – ΟΥΕΥΤΥ̣ . ΕC
– – – Κ̣ΑΙΦΙΛΟ . ΡΙC
– – – CΑΡΟCΠ̣ .
– – – ΤΗ +

По-цялостна реконструкция на надписа гласи:

[+ Τιβε]ρίου Κω(ν)σ[τ]α̣ν-
[τίνου τ]οῦ εὐτυ̣[χ]εσ-
[τάτου] κ̣αὶ φιλο[χ]ρίσ-
[του καί]σαρος π̣[ο]-
[λλὰ τὰ ἔ]τη. +

“На Тиберий Константин, най-щастливия и христолюбив цезар – многая лета!”

Тиберий II Константин (578–582) е византийски император от Юстиниановата династия, който, преди да се възкачи на трона в Константинопол, е съимператор на душевноболния в края на своето управление Юстин II (565–578). Използваната титулатура (цезар) и липсата на „василевс” насочват към хипотезата, че надписът е от времето, когато Тиберий Константин все още не е бил самостоятелен владетел, т.е. между края на 574 г. (когато става цезар) и есента на 578 г., когато се възкачва на престола.

Според В. Йотов (2014) надписът може да бъде определен като „посветителен” (акламация) в чест на предстоящо посещение на Тиберий II Константин или в знак на благодарност за финансовата му подкрепа на някакъв строеж, най-вероятно поправка на базиликата. За Тиберий II Константин е известно, че за да увеличи популярността си сред народа и аристокрацията, отделял много средства за благотворителност и строежи. Най-много на брой монетни находки на нос Св. Атанас са открити именно от този период 527 – 578 г.

Размерът на каменния блок предполага, че мястото му на поставяне е било някъде на видимата част на крепостната стена, или при главната порта на крепостта (Йотов, 2014).

Днес олтарната мраморна маса и посветителният надпис са изложени в сградата на музея в гр. Бяла. Те са мълчаливи свидетели на време на големи природни катаклизми, но също така и на непобедимостта на човешкия дух.

Йотов, В., А. Минчев и др. 2014. Приноси към историята на Бяла (от древността до 1878 г.). Варна, Онгъл, 101-103, 152-153.
Nikonov, A. A. 1997. Tsunami occurrence on the coasts of the Black Sea and the Sea of Azov, Izv. Phys. Solid Earth, 33, 72–87.