ХЕРАКЛЕЯ ПОНТИКА?!? Въпросът с наименованието на археологическия обект на нос Свети Атанас през различните му периоди на съществуване остава един от най-мъчните за археолозите.
от Деян Янчев
От една страна, сигурните данни за района на Българското Средно Черноморско крайбрежие са твърде оскъдни. Съществуват малко запазени карти от Античността, повече от Средновековието, но обектът не е бил населяван тогава. От друга страна, данните и археологическите проучвания разкриха, че нос Свети Атанас е бил обитаван повече от 1300 години – от VI век пр. Хр. до VII век сл. Хр.
Според Петър Балабанов още през V в. пр. Хр. са били поставени основите на няколко емпории (търговски колонии) на Месембрия (дн. Несебър) на черноморския бряг, една от които при Навлохос (дн. Обзор), а друга при нос Емине.
Според мнозина автори антично пазарище (емпорион) с името Heraklion се локализира при днешната местност Иракли. На гръцки Heraklion се произнася Iraklion. Предполага се, че името произлиза от Херакъл (римския Херкулес). Но до днес няма налични археологически данни, че в местността Иракли се е намирал какъвто и да е античен емпорион.
През 2013 г. в югоизточния край на нос Свети Атанас бяха открити останки от голяма сграда, а в близост до нея шест мраморни статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка, които представят различни сцени от подвизите на древногръцкия герой полубог Херакъл. По време на римската императорска епоха Херакъл е бил широко почитан от гърци, траки и римляни. Посветителните надписи върху основата на три от композициите, както и художественият стил, насочват към датировка във II–III в. В близост до това място бяха намерени също така и няколко римски бронзови монети от първата половина на III в.
Със сигурност можем да кажем, че тези находки са свидетелство за съществуването на светилище посветено на Херакъл през римската епоха на нос Св. Атанас (Йотов, 2014).
Дали откритието има по-пряко отношение към Heraklion в подножието на източния край на Стара планина или изгубения емпорион може да бъде локализиран някъде по-близо до Обзор и Бяла? Само бъдещите проучвания на археологическия обект ще дадат повече яснота.
Йотов, В., А. Минчев и др. 2014. Приноси към историята на Бяла (от древността до 1878 г.). Варна, Онгъл, 101-103, 152-153.
