Какво младата религия е предложила на последователите си, че си е заслужавала социално отхвърляне, враждебност и дори преследване? Защо въпросът за въплъщението е бил толкова важен за Св. Атанасий? И от къде идва името на нос Св. Атанас?
от Деян Янчев
Късната античност за Римската империя е било изключително бурно време, когато започват да се разгръщат събития, чиито последици ще променят римската цивилизация из основи. За тези събития и безсилието на човека пред прищевките на Майката природа е писано много. Това, което искам да отнеса от този период е, че в резултат на тази катастрофа, живота на обикновения гражданин на империята е бил жестоко обезценен. При това всеобщо обезверяване, християнството дава на тези хора възможност за ново начало в живота, сили да продължат и да погледнат към бъдещето с надежда.
Всеки, който тръгне да изучава по-подробно корените на християнството, започва да се пита, как това толкова необичайно движение се е наложило по такъв силен и драматичен начин сред многобройните езически вярвания, в такъв кратък период от раждането си. И защо въпреки многобройните преследвания, гонения и мъчения на последователите му от страна на римските императори, християнството е обявено за официалната религия на империята в края на IV век. Отговорът не е никак прост и причините не са една, но в същността си триумфа на християнството се дължи на мощното му емоционално послание за изкупление и спасение чрез надежда и любов.
Едно нещо, за което винаги мисля, когато погледна боговете на античния свят, боговете от Илиада или поезията на Софокъл, е че техните образи не приличат на никой друг толкова, колкото на аристократите, императора и неговите придворни. Но се появява движение, което твърди, че Бог приема човешка форма и то на най-обикновен, дори беден човек, който най-вероятно е бил необразован и с нищо особено открояващ се от повечето хора. И това движение казва, че Бог в тази си човешка форма се жертва, за да изкупи сторените грехове, така че връзката между Бог и хората да бъде възстановена, а човешката душа обезсмъртена. Както казва самия Св. Атанасий: „Бог стана човек, за да могат човеците да станат богове.“
В идеите на Арий, Св. Атанасий разпознава отричане на вечната реалност на Светата Троица. Ако Исус Христос не е бил наистина въплъщение на Бог, то тогава изкуплението не би било възможно и съответно надеждите за спасение са били изградени върху пясък. Животът на светеца е бил една наистина забележителна история за човешката смелост, търпение и постоянство. (Бюлетин IV.2017)
Предполагаме, че в средата на V век, когато се е правело преустройство на базиликата в хора-епископски център, заедно със златния пръстен, олтарната маса от о. Парос и друга църковна утвар, са били дарени на местната духовна общност и реликви на Св. Атанасий. По това време вече е било станало практика да бъдат дарявани реликви на мъченици и духовници, които днес почитаме като светци. Вярвало се е, че добродетелите на тези праведници попивали в мястото и се предавали на хората посещаващи базиликите.
За съжаление не можем да бъдем категорично сигурни, тъй като голяма част от църковните дарове са били отнесени, когато крепостта е изоставена в началото на VII век. Но в тази връзка си мисля за стенописа, който открихме през 2011 г. заровен в нартекса на базиликата. Един от най-ранните запазени образи на Исус Христос с ореол, символизиращ божествеността му. Вярване, чиято непоколебима защита, спечелва на Св. Атанасий титлата „Бащата на Православието“.
Считаме също така, че носа носи името на светията още от този раннохристиянски период. През Средновековието на това място е имало изградена друга църковна обител (манастир или параклис), носеща отново името на светията. През 1892 г. в статия за археологическите обекти по Североизточното Българско Черноморие основателите на българската археология братята Хермингилд и Карел Шкорпил пишат:
„…Носът образува най-югоизточното отклонение на Камчийска планина; на него личат основите на една стара крепост, наречена Манастир „св. Атанас“, защото близо до нея се намира една стара съборена черквица „Св. Атанас“…“
В началото на XX в. беленската учителка Рада Черковска разказва, че било традиция на 2 май жените от местните села да се събират на носа, за да почетат с ядене и пиене Св. Атанасий Велики и да се помолят за здравето на децата си. Една обичана традиция, която с изграждането на военното поделение на носа, постепенно отмира.
Ето защо, първото нещо, което направихме след реставрацията на раннохристиянския комплекс, бе да възобновим празника. За да черпим сили и смелост за по-добър живот, така както са правели нашитe деди.
ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ /МУЗЕЙ/ - ГРАД БЯЛА 