Няма да ги откриете в Библията, но ценените и обичани великденски традиции са съхранявани и предавани в продължение на векове.
от Деян Янчев
Най-важният обичай на християнския празник, боядисването на яйца се смята, че датира от най-малко 13-ти век.
Великден е религиозен празник, но някои от неговите обичаи, като великденските яйца, вероятно са свързани с езически традиции. Яйцето, древен символ на новия живот, се свързва с езически фестивали в чест на пролетта. От християнска гледна точка, великденското яйце се казва, че представлява появата на Исус от гроба и възкресението.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му разказала за възкръсването на Христос, а императорът невярващо рекъл, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. Затова червеният цвят за великденските яйца е и основен.
Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Обикновено това яйце се слага пред домашната икона.
В България е любима традиция сред боядисаните яйца да се определи борец, като яйцата се чукват, за да се види кое е по-издръжливото.
Козунакът и агнешкото месо също са традиционни за празника. Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението.
В Библията не се споменава за дългоух, късоопашат заек, който подарява декорирани яйца на послушните деца за Великден. Независимо от това, Великденският заек се е превърнала в основен символ за католическия Великден. Точния произход на този митичен бозайник е неясен, но зайците са древен символ на плодородието и новия живот. Според някои източници, великденското зайче се свързва с германска традиция за заек снасящ яйца, наречен “Osterhase”.
