ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ЗЛАТАРИ ОТ АНТИЧНОТО СЕЛИЩЕ ПРИ БЯЛА

Откритите златарски инструменти на нос Св. Атанас свидетелстват за традициите и религиозните обичаи на древните тракийски майстори през Античността.

от Александър Минчев

В археологията, понякога някои дребни и невзрачни на пръв поглед предмети могат да предложат много ценна информация за ежедневието на населението в древността. Разкопките на ранновизантийската крепост и тракийския религиозен център под нея, които са разположени на нос Св. Атанас край Бяла, поднесоха десетки подобни изненадващи находки.

На две различни места, в пълнежа на култови ями – едната в района на тракийския храм край фара, а другата на около петдесетина метра северозападно бяха открити няколко дребни бронзови инструмента. Две от находките са златарски печати (известни още като замби или щампове / матрици) за направа на украса от полусферички чрез изчукване. Те имат къси цилиндрични тела с малък диаметър, които отпред имат полусферична работна част (глава), а в тилната част – където е удряно със златарското чукче, са леко сплеснати. С тях се е работело по следния начин: върху дебела оловна пластина се поставял предварително изрязания златен или сребърен лист (или вече оформен съд) и върху него се изчуквал с печат и чукче желания орнамент.

Бронзови инструменти / златарски печати или щампи от разкопките на нос Свети Атанас

Графична възтановка на техниката на работа със златарски печати или щампи

Античните златари, включително и траките са използвали различни техники за направа и украса на златни и сребърни съдове и накити. Един е бил описания, но също така чрез гранулация – украса от миниатюрни златни или сребърни сферички или филигран – украса с тънки златни нишки и др.

Много тракийски фиали (купи за пиене), кани и други съдове, както и накити, които са изработени от злато, сребро, мед може да се видят в националните и в някои от по-големи музеи имат подобна украса. Изработката им е била с печати като тези от Бяла.

Така са украсени: златният съд от Казичене, Софийско (VІІІ в. пр. Хр.); гробната находка от Брезово, Пловдивско (V–ІV в. пр. Хр.); десетки съдове в съкровището от Рогозен, Врачанско (V–ІV в. пр. Хр.) и др. С подобни печати се украсявали и характерните за траките накити – нагръдници от злато или сребро с различна форма. Именно по този начин са украсени златните нагръдници от Долище, Варненско (V в. пр. Хр.), от Дуванлий, Пловдивско (V–ІV в. пр. Хр.), от Голяма Желязна, Софийско (ІV в. пр. Хр.) и много други.

Откритият при фара печат се датира по-точно – в ІІІ–ІІ в. пр. Хр., а другия – най-общо в V–ІІІ в. пр. Хр. Макар и със семпла форма, те са сигурно доказателство, че в неизвестното ни все още антично селище край Бяла, са работили вещи златари и торевти. Те са използвали същевременно и други инструменти – от обекта има и други инструменти като бронзови шила за пробиване на дупки, миниатюрни секачи. От българските земи са известни не повече от 6-7 подобни печати, в голямата си част – от Варненския археологически музей, но открити в ясна археологическа среда са само печатите от култовия център на нос св. Атанас.

Бронзовите златарски печати от Бяла произхождат от култовите ями и са били полагани в тях след съответния ритуал от техните собственици майстори златари от тракийски произход. С такива действия са били отправяни молба към божествата за успех в работата и увеличаване на богатството на стопаните им.