Научни данни свидетелстват, че Археологическият обект на нос Свети Атанас е времевата капсула на Бяла.
от Деян Янчев
През последните два изминали археологически сезона бе проучван терена южно от базиликата.
Най-значимото откритие от сезон 2014 г. е центъра за производство на керамични изделия от IV-V век. Центъра включва много добре запазена двукамерна пещ за битова керамика и част от продукцията в нея, помещение за предварителна подготовка и обработка на керамичните съдове, както и приспособления използвани от занаятчиите-грънчари. Последните са рядко намирани при археологически разкопки.
Друго голямо откритие през 2014 г. е част от най-ранната крепостна стена на обекта (III-IV век). Нейното проучване продължи и през археологически сезон 2015. Археолозите попаднаха и на част от пътната инфраструктура на Античната крепост, но от по-късен период – VI век.
Интерес предизвикаха в специалистите и две жилищни сгради с необичайно голяма квадратура за обекта. Жилищата са били богато декорирани – стените и подовете са били с различни цветни замаски, скъпи за времето си. Открити бяха и питоси с орнаментика и надписи на старогръцки език. Други артефакти от жилищата включват и керамични лампи, пръстени и накити, фибули, монети, включително и златни, екзагии (старинни контролни тежести за монети), съдове и др. Археолозите са на мнение, че жилищата са принадлежали на заможни жители на крепостта.
Въпреки че изминаха общо шест археологически сезона, обекта продължава да изненадва със своята все повече усложняваща се стратиграфия. Застъпват се няколко архитектурно-строителни периода с най-обща датировка VI век пр. Хр. до началото на VII век сл. Хр. Тези нови открития повдигат повече въпроси отколкото отговори. Археолозите са на мнение, че за да се обясни това преплитане на зидове и улици, продължило повече от 11 века, е необходимо проучването и на съседните терени, които за съжаление на този етап не са общинска собственост.
„Всяка копка, която правим, ни отвежда назад в богатата история на нашия край. Всеки разкрит артефакт носи исторически запис, който започва още от VI век пр. Хр. и продължава до ден-днешен. Обектът заслужава повече внимание и подкрепа от държавата, защото носи истински, реален принос за написването не само на местната история, но и националната“, обобщава проучванията Деян Янчев, директор на Общинския културен институт /музей/ – гр. Бяла.
