ЗА ЛОЗАРСТВОТО

ЕДНА ТРАДИЦИЯ СЪХРАНИЛА СЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ В БЯЛА

---

Отглеждането на лозя и производтвото на вино са били традиционен поминък на населението от Беленския район, чиито корени идват от древността.

През VІІІ в. пр. Хр., когато започва гръцката колонизация на Черноморското ни крайбрежие, районът се развива по свои специфични пътища. Земите се превръщат в контактна зона между различни култури: между гръцките колонисти и заварените тракийски племена, след това между византийската култура и номадските културни традиции на прабългарите.

Основният поминък е земеделието. Те познавали и отглеждали лозата. От траките древните гърци взаимстват божеството Дионис (бог на виното и веселието). В негова чест се устройвали игри – вакханалии и това е доказателство за културното проникване на тракийската култура в гръцката, при това на икономическа основа – отглеждането на лозята, правенето на вино и почитта към природата, даваща им това благо.

Най-ранните заселници, които са известни засега, са траки нипсеи. От стопанската дейност на това племе археолозите са намерили изобилен доказателствен материал както на сушата, така и във водата за отглеждането на лозята и приготвянето на вино. Останките от римски пътища говорят за добре развити комуникации, а монетите от различни периоди на историята потвърждават голямото развитие на търговията в района.

Първите лозови насаждения са били “директни”, т. е засадени направо на място. Лозарите отрязвали през есента пръчки от лозите-майки, заравяли ги през зимата в земята и на пролетта ги засаждали в добре подготвената почва. През 90-те години на ХІХ в. филоксерата нанася тежък удар на лозарите, като унищожава т. нар. “стари лозя”.

Периодът на войните 1912-1918 г. забавя модернизирането на лозарството в Бяла. Мъжката част от населението е мобилизирана и изпратена по различни фронтове. Тъй като в Бяла на лозарството се гледало като на нещо от първостепенна важност, става необходимост по-бързото усвояване на новия начин на отглеждане и възобновяване на лозята. Използва се посадъчен материал от частни кооперации във Варненски окръг, както и от Сливенски, Търновски и Пловдивски. Тъй като липсват компетентни хора, беленци започват да изпращат децата си в земеделското училище в Долни Чифлик, както и на зимни практически земеделски курсове.

Едно друго събитие, също забавило процеса на развитие към модерно лозарство е подписването на спогодбата “Моллов-Кафандарис” за доброволен обмен на малцинства. От селището и района се изселват около 200 семейства. На мястото на това население, добре запознато с лозарството и традициите в направата на вино пристигат бежанци от Македония, Одринска Тракия и Южна Добруджа. Това безпорно били също земеделци, но с не толкова голям опит в лозарството. За период от около 10 години лозарството в Беленския регион е възтановено в предишния му мащаб.

От двете летописни книги на основното училище в Бяла разбираме радостта на стопаните лозари при добра година. За есента на 1937 г. е отбелязано: “5.Х. начало на гроздобера в селото. Има добра реколта. Предполагаме, че ще се изнесе в странство около 40-50 вагона”.

И до днес лозарството играе важна роля за развитието на Беленския регион.

Из „Електронна енциклопедия – Бяла“ от Христина Стратиева

---