В Бяла се намира най-голямата и най-добре запазена антична винарна, открита до днес в България.
От началото на археологическите проучвания на нос Свети Атанас през 2009 г. са открити и проучени три винарни, което насочва към извода, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението в крепостта и околностите.
Тук се намира и най-голямата антична винарна намирана до днес в България, която научните ръководители на археологическата експедиция определят още и като производствен и складов комплекс. Той се е състоял от една основна и няколко спомагателни сгради с каменни зидове и навеси с дървени конструкции.
В североизточната част на основната сграда има изграден от камъни (основата) и от тухли (във височина) правоъгълен басейн, чието корито е с настилка от плочести камъни и хидрофобна замазка. Дъното на басейна е с наклон на юг, където тухлената стена е прекъсната от вграден камък с улей за оттичане на гроздовия сок/ширата в обемист керамичен съд – питос – с вместимост около 300 литра. Отворът на питоса е широк 1 м. Несъмнено ширината на отвора на питоса в случая е такава за удобство на манипулациите със събираната течност.
(Реконструкция: Мартин Вълчев)
Западно от басейна беше открит голям каменен блок с призматична форма, цилиндричен отвор от горе и издълбани на две от страниците му жлебове. Камъкът е бил основата на механична дървена конструкция, която се е състояла от вертикален винт с ръчка, захваната за неподвижна колона хоризонтална греда. Тази конструкция е позната още като лостово-винтова преса съобщава Плиний Стари в труда си „Естествена история“/Historia Naturalis. Знаменитият римски учен приписва изобретението на древните гърци, поради което е известна още като „гръцка преса“/galeagra.
Вертикалният винт се закрепвал в отвора на каменния блок и с дъски или греди – държатели от страни. Към хоризонталната греда бил прикрепен масивен дървен плот, който при движението на конструкцията надолу притискал чепките грозде, които били поставяни навярно в дървен сандък без дъно в коритото на басейна.
Датировката на винарната е в VI–началото на VII в. Винарни от същото време има проучени в Северен Кавказ, Кримския полуостров, Република Македония, Израел и в Средиземноморието.
Из “Приноси към историята на Бяла (от древността до 1878 г.)” от доц. д-р Валери Йотов и колектив
