ИСТОРИЯ
Общинският културен институт /музей/ е създаден с решение №16-84 от 14.06.2012 г. на Общински Съвет – Бяла. На 02.08.2012 г. с удостоверение №91 (881) на Министерство на културата, Република България, Общинският културен институт /музей/ – гр. Бяла е регистриран като културна организация. Музеят е определен с общ тематичен обхват, чиято дейност обхваща различни области на знанието и изкуството и осъществява, на основата на различни по своята класификация, културни дейности.
МИСИЯ
Мисията на Общинския културен институт /музей/ – гр. Бяла е опазване и съхраняване на материалните и нематериални културно-исторически паметници, традиции и ритуали на територията на община Бяла за сегашните и бъдещи поколения.
ВИЗИЯ
Запазване и развитие на музея в активен и съвременен културен център, който опазва и популяризира местното културно-историческо и природно наследство и дава достъп до разнообразна дейност и програма.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ НА НОС СВЕТИ АТАНАС
От средата на 2009 г. на нос Свети Атанас, намиращ се на 3 км. южно от град Бяла, се осъществяват археологически проучвания. Археологическият обект е многослоен. Открити са материали от Класическата епоха до Късната античност (VI в. пр. Хр. – VII в. сл. Хр.).
ТРАКИЙСКИ КУЛТОВ ЦЕНТЪР ПРЕЗ КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА
ОТ VI ВЕК ОТ СТАРАТА ЕРА ДО НАЧАЛОТО НА I ВЕК ОТ НОВАТА
В различни сектори в югоизточната част на носа – тази, която е най-вдадена в морето, бяха проучени повече от 140 култови ями, няколко пещи за битови нужди, останки от десетки глинени жертвени огнища (есхари) и тракийски храм – всички с датировка в ранния културен слой (VI в. пр. Хр. до началото на I в. сл. Хр.). Характеристиката „Тракийски култов център“ за структурите в тази част на нос Св. Атанас се потвърждава от десетките интересни керамични, монетни и други находки. Цялостното археологическо проучване и научен анализ на Тракийския култов център предстои, но отсега е ясно, че става дума за нов ценен извор за религията, материалната култура и търговските връзки на местното тракийско население.
СВЕТИЛИЩЕ НА ХЕРАКЪЛ ПРЕЗ РИМСКИЯ ПЕРИОД
ОТ II ВЕК ДО III ВЕК
Отново в югоизточния край на нос Свети Атанас бяха открити останките на голяма сграда и шест мраморни статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка, които представят различни сцени от подвизите на древногръцкия герой полубог Херакъл. Херакъл (Херкулес) е бил почитан на Балканите от гърци, траки и римляни. Посветителните надписи върху основата на три от композициите, както и художественият стил, са с датировка II–III в. В близост до изброените по-горе находки бяха намерени и няколко римски бронзови монети от първата половина на III в. Тези открития са свидетелство, че на нос Св. Атанас през римската императорска епоха, е съществувало светилище посветено на Херакъл.
ПРИСТАНИЩЕН ГРАД И КРЕПОСТ ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
ОТ IV ВЕК ДО VII ВЕК
На нос Св. Атанас най-добре са проучени обекти от късния културен слой (края на IV – началото на VII в.). Проучените структури са били част от Късноантична крепост. Разположената над морския залив крепост може да се определи и като малък пристанищен град.
Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. Дължината на укрепителната линия е била около 250 м и е затваряла площ малко над 35 декара. Започваща от средата на крепостната стена улица с настилка от големи плочести камъни е била т.нар. „меса“, характерна за късноантичните градове. Месата е била основната търговска артерия на античния град. Около месата са проучени малко повече от тридесет сгради с каменен градеж и пристройки около тях – дървени навеси, вкопани в дълбочина изби и пр. Сградите са имали различни предназначения – основно жилища, но също така са служели и за занаятчийски работилници, складове, магазини, кръчми/ергастерии. Разкрити са четири винарни, които показват, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението. В крепостта на нос Св. Атанас е проучена и малка обществена баня.
Освен с производствено-стопански и транспортни функции, месата е била и „обществената“ улица. По нея са се движели тържествени процесии, които, естествено, са тръгвали или завършвали пред главния храм – базиликата. Раннохристиянският сакрален център на античния град включва базилика, жилище на хора-епископа, кръщелни, хранилище за църковните дарове и кладенец за светена вода.
В раннохристиянския сакрален център са открити две кръщелни – една в базиликата и друга, северно от нея с два периода на използване. Стените на кръщелната в базиликата са били украсени със стенописи – образ на Исус Христос и надписи – MARI[A] и HIE[S]VS. Южно от базиликата е било разположено жилището на хора-епископа (главен свещеник на областта). Сред многото интересни открития от раннохристиянския комплекс е епископския златен пръстен. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва купол. Този купол е копие на първата изградена ротонда над Гроба Господен в Йерусалим – най-почитаната светиня на християнството.
Зад стените на малкия пристанищен град, който е бил крепост и убежище за населението от околността, е кипяла активна стопанска дейност – основно търговия, повече занаятчийско производство и по-малко земеделие. Населението на античния град на нос Св. Атанас през VI в. е било навярно над 1000 души. През V в. крепостта се превръща и в църковен център за обръщане на местното население от старите религии в християнството. Античната крепост е преживяла няколко природни катаклизми и варварски нашествия, но след тях отново се е възстановявала, за да бъде окончателно опожарена и изоставена при аваро-славянското нашествие през 614 г.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ОБЕКТ ДНЕС
В края на 2013 г. приключи проект на Община Бяла за реставрация и експониране на исторически сгради от Античната крепост и превръщане на археологическия обект на нос Св. Атанас в туристическа атракция. Напълно реставрирани са базиликата, кръщелните и най-голямата винарна. От 2014 г. Античната крепост на нос Св. Атанас е отворена за посетители.
